Съвместен пилотен проект „Здрави ли са бъбреците ти?“ на Асоциацията на пациенти с бъбречни заболявания (АПБЗ) и Българската болнична асоциация (ББА) със съдействието на седем големи болници в страната започва на 1 май. Проектът се подкрепя от Дружеството на нефролозите в България, както и от Българското кардиологично дружество, а болниците, с чието съдействие ще се реализира кампанията, са УМБАЛ „Медика“ – Русе, „Св. Анна“ – София, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, Аждъбадем Сити Клиник Токуда, УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив и МБАЛ „Св. София“ – София, съобщиха организаторите на пресконференция днес, 29 април 2024 г.
В рамките на три месеца на пациентите от отделенията по кардиология и ендокринология в пилотните болници ще бъде изследвана глумерулната филтрация (eGFR) и наличието или липсата на албуминурия – основни показатели за функциониране на бъбречната функция. В случаите на данни за развитие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при тези пациенти, те ще бъдат консултирани от нефролог и ще им бъдат предоставяни образователни материали, подготвени от двете сдружения.
Пилотните болници ще информират пациентите за значимостта на ХБЗ, като целта на АПБЗ и ББА е образоване на пациентите, които попадат в рисковата група за развитие на това заболяване.
„Проектът се осъществява с подкрепата на пилотните болници, както и на „Българско дружество по нефрология” и „Дружество на кардиолозите в България”, за което сме изключително благодарни, обясни Христина Николова, председател на АПБЗ.
„В продължение на 3 месеца пациентите, хоспитализирани в кардиологично и ендокринологично отделения на лечебните заведения по проекта, които имат данни за ХБЗ, ще бъдат допълнително консултирани с нефролог и ще им бъде предоставяна писмена информация за ХБЗ, която ние сме подготвили. Искаме да образоваме тези пациенти за бъбречното заболяване, което евентуално имат. И те да станат активната страна на своето лечение, а не да разчитат само на лекаря. В началото на заболяването човек няма как да разбере, че има проблем, тъй като няма симптоми, а единствено лека умора. Затова и ХБЗ се нарича „тиха пандемия”. Статистиката показва, че 9 от 10 човека, които имат ХБЗ не знаят, че имат това заболяване. Което за нас говори, че е от изключително голямо значение да се обяснява на обществото – какво е заболяването, как протича, какви са симптомите, кои хора могат да развият това заболяване. Основно задължение на всеки пациент е да се грижи сам за собственото си здраве. Именно затова проектът го направихме съвместно като пациентска и болнична организации”.“, коментира още председателят на АПБЗ Христина Николова.
Почти 53% от всички, които страдат от ХБЗ, остават недиагностицирани до трети стадий на заболяването, който е вече късен за лечение. Според статистиката 9 от 10 души, които имат ХБЗ, не знаят, че го имат, стана ясно още от думите ѝ.
Нефрологът проф. Борис Богов пък посочи, че хората с ХБЗ са 10 пъти повече от онкоболните, а вероятността пациентите с ХБЗ да умрат от сърдечносъдово усложнение е в пъти по-висока от тази при хората без това заболяване.
Хроничното бъбречно заболяване няма симптоми. В началото човек не може да разбере, че има такава болест, проявява се с много лека умора, която не може да наведе човек на мисълта, че трябва да потърси специалист. Затова заболяването се нарича и „тиха пандемия“. Основни фактори за развитието му са диабет тип 2, високото кръвно налягане или други сърдечносъдови усложнения, наднорменото тегло, фамилната обремененост, злоупотребата с цигари, с добавки и протеини.
„Идеята на проекта е да повишим осведомеността на всички пациенти в България и резултатите от него да дадат възможност да покажем както на обществото, така и на законодателната и изпълнителната власт, че се намираме по отношение на ХБЗ в необходимост от корекция на правната рамка, която пряко ще доведе до намаляване на смъртността и инвалидизацията на пациентите“, отбеляза председателката на ББА адв. Свилена Димитрова.
Още за рисковете и ранното диагностициране на ХБЗ вижте ТУК
