„Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“, бе темата на Кръгла маса, която се проведе днес, 20.02.2024 г., в парламента. Форумът, чиито организатор е Комисията по здравеопазването към 49-то Народно събрание, бе официално открит от заместник-председателя на Комисията доц. д-р Лъчезар Иванов.
Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели (АПБЗ) каза, че основна цел на организацията е да работи за ранна диагностика и лечение на хроничното бъбречно заболяване, защото то засяга не само пациентите, но и техните близки, което го прави изключително социалнозначимо. Това е заболяване, което засяга лица от различна възраст и води до тежка инвалидизация, до невъзможност за нормален социален, професионален и личен живот. Според нея е необходимо да се въведат конкретни допълнителни диагностични медицински дейности в Наредба №8 за профилактични прегледи и диспансеризация, касаещи рисковите групи пациенти, като се увеличи броя на техните диспансерни прегледи и при първите данни за увреждане на бъбречната функция, те да бъдат консултирани с нефролог. В рисковите групи попадат пациенти със сърдечносъдови заболявания, диабет и затлъстяване. Според нея мерките не трябва да се ограничават само до рисковите групи, а следва да обхванат цялото население, тъй като в приложенията към наредба №8 не е предвидено профилактично изследване на креатинин и албуминурия на лицата без хронични заболявания в по-ранната си възраст, а за тези на възраст между 20-65 г. е предвидено веднъж на 5 години, което е крайно недостатъчно и фатално за развитието на бъбречното заболяване. Информираността на обществото за риска от бъбречно заболяване и необходимостта от неговата превенция е също сред приоритетите на пациентската организация.
Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, представи данни, според които ХБЗ засяга повече от 10% от световното население, или приблизително 850 млн. души. Тя подчерта, че хората, страдащи от ХБЗ са почти два пъти повече от тези, които имат диабет. Около 70% от хора с ХБЗ, обаче, не знаят за състоянието си, тъй като заболяването често протича безсимптомно, докато болестта не прогресира. С най-висок риск да развият ХБЗ са хората с диабет и/или сърдечносъдови заболявания – един от всеки трима. Поради забавено диагностициране всяка година повече от 1 милион души умират от ХБЗ, а други 1,5 млн. – от сърдечносъдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция. Очакванията са ХБЗ да бъде 5-тата водеща причина за смърт в света до 2040 г.
Глобалните годишни разходи, свързани с лечението на ХБЗ, възлизат на 1 трилион долара. През следващите пет години се очаква разпространението на заболяването да нарасне с до 3%, а разходите да се увеличат с 23%. Данните показват още, че общите годишни разходи за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни болести като рак и диабет.
За намаляване последиците от ХБЗ на глобално ниво, според Калина Божкова, е необходимо да се предприемат действия за повишаване на осведомеността сред пациентите, лекарите в първична медицинска помощ и политиците. Важна стъпка за ранна диагностика на ХБЗ би била целенасочен скрининг сред пациентите от рисковите групи, както и подкрепа на пациентите след поставяне на диагноза ХБЗ с подходящо лечение, съвети за начин на живот и диета. Като добър пример тя даде Румъния. Там ХБЗ се счита за голямо бреме за здравната система, включено е в Националната здравна стратегия за 2023-2030 г., въведен е първичен скрининг за общата популация (1 път годишно) и за пациентите, които са изложени на риск от ХБЗ (на всеки три месеца), а през 2023 г. е стартирала и национална информационна кампания.
Проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването, обясни, че ХБЗ е свързано с тиха и прогресивна загуба на бъбречната функция. Заболяването се открива в напредналите стадии, когато прогресията на бъбречната увреда е бърза и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или трансплантация. Всъщност малка част от пациентите достигат до диализа, тъй като умират преждевременно поради сърдечносъдова причина, свързана с бъбречната увреда. Проф. Богов представи фармако-икономическите характеристики на ХБЗ у нас. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс на година. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за диализа на около 3700 пациенти по амбулаторна процедура „Хрониохемодиализа“ за 2021 г. са около 87 млн. лв., през 2022 г. сумата нараства на 105 млн. лв., а през 2023 г. стига до 123 млн. лв. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система. Именно затова той призова ХБЗ да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепа за всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират. Той бе категоричен, че трябва и семейните лекари да имат свобода при изписването на медикаменти на пациентите по заболяванията, които водят до диспансерен отчет.
„Инициативата за организирането на това събитие беше породена от изключителната социална значимост на тази тема и необходимостта от провеждането на широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Вярвам, че именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на хроничното бъбречно заболяване в България“, каза доц. д-р Лъчезар Иванов. Той допълни, че целта на днешната кръгла маса е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за подобряване и развитие на политиките в областта на това заболяване в нашата страна. „В този контекст, предвид че в момента в Народното събрание се обсъжда Националната здравна стратегия 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим възможността за включването на хроничното бъбречно заболяване сред социално значимите заболявания в нейното съдържание“, предложи доц. Иванов.
Всички участници в кръглата маса се обединиха около идеята да се акцентира върху ранната диагностика и профилактика на ХБЗ, което в дългосрочен план ще намали броя на страдащите от това тежко инвалидизиращо заболяване, като се предложиха и конкретни предложения за промяна нормативна уредба, касаещи въвеждането на допълнителни диагностични и консултативни медицински дейности в Наредба №8/2016г за профилактични прегледи и диспансеризация, а именно:
- Да се включи консултация с нефролог поне веднъж годишно на всички диспансеризирани пациенти с други рискови заболявания, каквито са сърдечно съдовите заболявания, диабет и затлъстяването. Освен това следва да се предвиди за тези рискови пациенти по-често изследване на албуминурия и креатинин / eGFR/ – между 2 и 4 пъти/годишно и при стойности на eGFR<60 и/или наличие а албуминурия да бъдат консултирани с нефролог. Тези пациенти вече са включени на диспансерно наблюдение при своя личен лекар или в лечебно заведение, което предполага по-лесен достъп до тях и съответно своевременна диагностика и превенция на ХБЗ при рисковите групи.
- В Приложение 2 към чл.8 от Наредбата, касаещо профилактичните прегледи на лица над 18г, които не са диспансеризирани за друго заболяване, въобще не е предвидена възможност за изследване на креатинин, eGFR и албуминурия. Освен това на лицата на възраст 20-65г е предвидено веднъж на 5г да се изследва ПКК и креатинин, което считаме, че е крайно недостатъчно. Пет години са огромен период от време, който за развитието на ХБЗ е фатален. Ето защо предлагаме да се предвиди възможност всички лица над 18г, които не са диспансеризирани, периодичността на профилактичния им преглед при личния лекар да бъде веднъж годишно, а на тези лица, на които eGFR<60 и/или е налице албуминурия – да бъдат консултирани с нефролог и техните профилактични прегледи да са два пъти в годината.
- ХБЗ да се включи в списъка на заболяванията, които подлежат на диспансерно наблюдение от личните лекари. По този начин ще се ангажира повече активността на личните лекари в ранната диагностика на ХБЗ, което е от ключово значение за навременна диагностика и лечение в ранните стадии на заболяването.
- На следващо място следва да бъде проведен национален скрининг за ХБЗ отново сред рисковите групи – ССЗ, диабет и затлъстяване – дейност, която също е урегулирана в Наредба №8/2016г. Този скрининг следва да включва мащабна информационна кампания за ХБЗ, насочена към пациентите в риск и техните близки; изследване на албуминурия и креатинин / eGFR/ и насочване към нефролог на тези пациенти, чийто стойности на eGFR<60 и/или е налице албуминурия – тоест изследванията и дейностите, които да залегнат и в диспансерното наблюдение на рисковите групи пациенти.
- ХБЗ да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030, която е на дневен ред в настоящия момент от Здравна комисия към НС.
