Знаех всичко за бъбречната недостатъчност, дори преди да ми се случи. Баща ми умря от това, когато бях на 17 години, и през целия ми живот съм се плашила от тази семейна обремененост. Лекарите откриха, че брат ми има поликистозни бъбреци през 1987 г. По това време ние със сестра ми се подложихме на изследвания и ми беше казано, че съм наследила болестта и ще трябва да посещавам специалист на всеки шест месеца за регулярни проверки. През 2003 година лекарят ме информира, че бъбреците ми са разрушени до степен, при която се нуждая от диализа.
Моята диализа
Имах достатъчно време да проуча възможностите за диализа. Бях разбрала, че хемодиализата не е за мен. Аз съм енергичен човек, обичам да се занимава с нещо и нямаше да ми хареса да стоя неподвижна часове наред, зкачена на апарат за диализа.
Започнах постоянна амбулаторна перитонеална диализа през януари 2004 година. По-късно се прехвърлих на продължителна циклична перитонеална диализа, която се извършва нощем и отговаря на начина ми на живот. Апаратът за диализа, който използвам, е преносим. Прибира се в куфар, като общата тежест е около 22 килограма – приблизително толкова тежи и куфарът, който опаковам, когато заминавам за почивка.
Обучение
Специалистите в болница Куин Елизабет в Бирмингам ме научиха на всичко, което ми трябваше. Всъщност се оказа толкова лесно, че го препоръчах и на някои пациенти на хемодиализа. Ако имам въпроси или проблеми, винаги мога да се обадя по телефона за помощ. Отне ми по-малко от седмица да стана експерт и сега не мога да спра да хваля продължителната циклична перитонеална диализа на всеки, който иска да слуша.
Съпругът ми Денис се обучаваше с мен и сега може да ми помогне с настройването на апарата. Така той се чувства част от моето лечение, което е важно и за двама ни.
Моят апарат и аз
Двамата със съпруга ми ходим на няколко почивки годишно и когато се разболях, бяхме притеснени, че ще се наложи да прекратим пътуванията. За мен беше важно диализата да не промени живота ми. Обичам да пътувам и бих подкрепила всеки, който е на домашно лечение, да пътува. Ако се чувства притеснен, бих го посъветвала първоначално да започне с двудневни пътувания някъде наблизо. Достатъчно лошо е, че си болен, за да позволяваш на заболяването да помрачи радостта от това, което вършиш.
Всичко, което трябва да направиш, е да планираш почивките си, така че да получиш своевременно диализния разтвор на мястото, на което отиваш. Включвала съм се на диализа на 10 хиляди метра над Атлантическия океан и в кола. Правила съм диализа на три континента и всеки, когото съм срещала по време на тези пътувания, ми е помагал. Като започнем от стюардесите и стигнем до управители на хотели, всички винаги са били много отзивчиви.
Първият път, когато пътувах с моя апарат, бях доста нервна, но сега това ми изглежда съвсем естествено. Всичко, което трябва да направя, е да звънна в хотела два дни предварително и да се убедя, че диализният разтвор вече е там. Ако апаратът се повреди, мога да получа нов, където кажа. Откакто съм на продължителна циклична перитонеална диализа, мотото ми е: „Щом имам апарат, ще пътувам”.
Бъдещето
Скоро ще пътуваме за Тенерифе с приятели, а през лятото ще направим 12-дневен круиз от Венеция до Рим. Сигурна съм, че ме очакват още много години прекрасни околосветски пътешествия. И това е нещо, което чакам с нетърпение.
