Историята на Дорийн

0
14
Прегледа

Преди 20 години ми откриха диабет от втори тип. Научих се да живея с това заболяване и поддържах активен и задоволителен живот. Почувствах се много притеснена, когато моят лекар в Кралската болница в Лондон ми заяви, че страдам от бъбречна недостатъчност и трябва да премина на диализа.
Проучих всичко за различните видове диализа и реших, че хемодиализата, която се извършва в болнични условия би ограничила значително моята свобода. Ето защо избрах домашно-базирана терапия.

Моят избор

Редовните кръвни изследвания показваха, че функцията на бъбреците ми намалява прогресивно и през март 2007 се наложи да започна диализа. Избрах продължителната циклична перитонеална диализа, която се извършва при домашни условия по време на сън. Оборудването, което ми беше необходимо, ми бе доставено буквално до вратата от компанията Бакстер. Нямах грижа за нищо. 

Обучение

Записах се в Центъра за обучение на бъбречно болни пациенти на Бакстер в Западен Лондон. Центърът е проектиран специално и е съставен от отделни жилищни помещения. Научих се да се справям с перитонеалната диализа при домашни условия. Обучението ми продължи четири дни, а съпругът ми ме придружаваше през цялото време и също се научи да борави с апаратурата. Персоналът беше на много високо ниво, а сестрите ни обясниха стъпка по стъпка какво трябва да правим у дома. 

Живот на диализа

Харесва ми, че провеждам процедурата през нощта. Имам четири деца и девет внука, на които посвещавам много време. Мога да им ходя на гости и дори да оставам през нощта, ако взема апарата с мен. Налага се да планирам по-внимателно живота си, но това не е толкова трудно.

Бъдещето

Очаквам с нетърпение 55-тата годишнина от моята сватба. Една от дъщерите ми организира прием в Лондон за нас. Ще бъде много весело. Неотдавна една от перитонеалните сестри ми каза, че мога дори да отида в Австралия, където е синът ми. И всичко, което трябва да направя, е да планирам малко по-внимателно.