До
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Копие до
Доц. д-р Силви Кирилов,
Министър на здравеопазването
СТАНОВИЩЕ
ОТ
Адв. Христина Николова,
Председател на „Асоциация на пациенти с
бъбречни заболявания и приятели― /АПБЗ/
Относно: ПРОЕКТ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ХРОНИЧНИ НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ 2026-2030
УВАЖАЕМИ ДОЦ. КИРИЛОВ,
Във връзка с публикувания на 23.12.2025г
на официалния сайт на Министерски съвет Проект за Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2026-2030, с настоящото предоставям и моля да бъде съобразена аргументация за изрично включване на Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) в списъка с хронични незаразни болести (ХНБ) в рамките на националната програма. ХБЗ е споменато само като „усложнение от диабета, а не като самостоятелна основна причина за смъртността и инвалидността в световен мащаб – обстоятелство, което е безспорен факт. Именно това обосновава и подаването на настоящото становище от името на представляваното от мен сдружение.
Международна класификация и актуализация от СЗО: През 2025 г. Световната здравна организация официално посочва ХБЗ като част от групата на хроничните незаразни заболявания, наред със сърдечносъдовите заболявания, рака, диабета и хроничните респираторни заболявания. На 10 февруари 2025 г. СЗО прие резолюция, в която бъбречните заболявания са признати за глобален приоритет в рамките на незаразните хронични заболявания.1Това отразява консенсуса, че ХБЗ има детерминанти, поддаващи се на превенция, ранно откриване и контрол, и следва да бъде предмет на същите стратегически мерки и мониторинг.
∙ Връзка с диабета и високорискови популации: Пациентите със захарен диабет са с висок риск за развитие на ХБЗ. Повече от 30% от популацията с диабет развива ХБЗ. 2 Данните сочат, че наличието на диабет ускорява прогресията на бъбречното увреждане и води до усложнения като хронична бъбречна недостатъчност. Включването на ХБЗ в ХНБ ще позволи интегриран скрининг (например албуминурия, eGFR) в програмите за диабет и хипертония, с потенциал за съществено намаляване на усложненията и разходите.
∙ Кардиоренален риск и смъртност: ХБЗ увеличава сигнификантно смъртността от сърдечносъдови заболявания. Пациентите с нарушена бъбречна функция имат до 14 пъти по-висок риск да загинат от сърдечносъдова смърт.3 Кардиореналният континуум налага комплексно управление на рисковите фактори (артериална хипертония, дислипидемия, затлъстяване, ХБЗ), като включването на ХБЗ би улеснило интегрираните подходи в първичната медицинска помощ и националните скринингови пътеки.
∙ Голямо и растящо бреме за здравната система: ХБЗ е често недиагностицирано в ранните стадии, но напредналите форми водят до висока заболеваемост, инвалидизация и значителни разходи за диализа и трансплантация. Ранното откриване и контролът на рисковите фактори са доказано рентабилни и намаляват нуждата от високоспециализирани и скъпи терапии.
∙ Съответствие с европейски и глобални рамки: Включването на ХБЗ като ХНБ гарантира съгласуваност с Глобалния план за действие на СЗО 2013–2030 и неговата актуализация (2024), с целите на ООН за устойчиво развитие (Цел 3), и с Националната здравна стратегия 2030 (Приоритет 1 и Приоритет 3). Това улеснява мониторинга чрез общи индикатори и обмена на добри практики.
∙ Икономическа аргументация: Ранната идентификация и управление на ХБЗ намаляват разходите, свързани с диализата, хоспитализациите по кардиоваскуларни причини и загубите на продуктивност. Интегрираните кардиоренални стратегии са доказано рентабилни при популации с висока честота на хипертония и диабет.
Предложение:
∙ ХБЗ да бъде официално включено в списъка на ХНБ в Националната програма за превенция на ХНБ 2026–2030.
∙ Да се добавят специфични цели и индикатори:
– Скрининг покритие: процент лица с диабет и/или хипертония с ежегодно измерени eGFR и албуминурия (UACR).
– Ранна диагноза: дял на новооткритите пациенти с ХБЗ в стадии 1–3. o Изходи: намаляване на хоспитализациите по кардиоваскуларни причини при пациенти с ХБЗ; намаляване на прогресията към диализа.
∙ Да се предвидят целеви дейности: обучение на ОПЛ за ранно откриване на ХБЗ, пътеки за бърза консултация с нефролог, целеви обучителни кампании за рискови групи (с диабет, артериална хипертония, ССЗ) и интегриране на ХБЗ в съществуващите скрининги за диабет, хипертония и ССЗ.
Включването на ХБЗ като хронично незаразно заболяване е медицински обосновано, икономически разумно и напълно съвместимо с националната и международната
стратегическа рамка. То ще позволи по-ранно откриване, по-добро управление на кардиореналния риск и намаляване на преждевременната смъртност.
С уважение!
Адв. Христина Николова, Председател на АПБЗ
Литература:
1. https://www.who.int/news/item/23-05-2025-seventy-eighth-world-health-assembly–daily-update–23-may 2025
2. American Diabetes Association. Standards of Care in Diabetes—2024. Diabetes Care 2024;47(Suppl. 1):S1- S350
3. Kidney Disease: Improving Global Outcomes (KDIGO). KDIGO 2012 Clinical Practice Guideline for the Evaluation and Management of Chronic Kidney Disease. Kidney Int. 2013;3(1):1–150. Диапазон на риска от СС смърт: стадий 3a (1.5 до 4.3), стадий 3b (2.2 до 5.2), стадий 4 (4.8 до 14.0)
