Човешкото тяло има способности за регенериране, просто трябва да се подпомогне Биотехнологиите са медицината на бъдещето. Това стана ясно на конференция, чийто домакин беше Съюзът на българските медицински специалисти. Понастоящем около 20% от всички лекарства в света са произведени по методите на биотехнологиите, като те осигуряват шанс за по-ефективно лечение на повече от 350 милиона пациенти по света. Над 300 на брой са в клинична употреба, одобрени от регулаторните агенции, а около 900 са новите молекули, които са в различен период на клинични проучвания. В момента 4 от всеки 5 нови лекарства, които са в процес на разработка, са биотехнологични. Много от тежките хронични смъртоносни заболявания, които водеха до ранна смъртност, промениха коренно своя ход, удължи се продължителността на живота на хората. При диабета, хроничната бъбречна недостатъчност прогресът вече е факт. Биотехнологиите увеличават приложението си в лечението на по-масови заболявания – като сърдечносъдови, остеопороза, псориазис. Най-големи са инвестициите на науката в областта на онкозаболяванията и хематологичните. Бъдещето е във все по-успешно разгадаване възможностите на стволовите клетки, на генната терапия и регенерация (самовъзстановяване) на поразена тъкан. Повече по тези въпроси разказа проф. д-р Емил Паскалев – председател на Българското нефрологично дружество и водещ специалист-нефролог в Александровска болница.
– Проф. Паскалев, бихте ли казали накратко какво представляват биотехнологичните лекарства?
– За разлика от традиционните лекарства, които са химически съединения, получени чрез синтез в лабораторни условия, биотехнологичните медикаменти са продукт на живи клетки или живи организми. Когато се разбере например точно кой ген или генна мутация са “виновни” за определено заболяване, с методите на генното инженерство генетичната информация се вкарва в живи клетки и организми и те започват да произвеждат в достатъчно количество от този белтък, така че той да може да се използва като лекарствено средство. Именно тази основа, на която се създават биотехнологичните лекарства, ги прави високо специфични. Те много точно се прицелват върху основния причинител на болестния процес.
– Какво е приложението на биотехнологиите в нефрологията и лечението на бъбречната анемия?
– Първият биотехнологичен медицински продукт е синтетичният инсулин. Той е изолиран през 1920 г. от крави и прасета и е прилаган за лечението на диабетици. Сам по себе си той представлява белтък, който е вкаран в човешкия организъм и създава много проблеми, особено от алергичен характер. Затова медицината създава първия синтетичен инсулин през 1978 г., след като е изолиран генът на инсулина Т.е. този инсулин вече е съвместим с условията на човешкото тяло и няма странични ефекти. По отношение на нефрологията знаете, че тези заболявания много често водят до нарушаване на бъбречната функция, при която бъбреците не произвеждат един хормон – еритропоетин, който стимулира костния мозък и води до нормална продукция на червени кръвни клетки. В резултат на този хормонален дефицит се развива бъбречна анемия. Първоначално нейното лечение е свързано само с кръвопреливане, което обаче крие много рискове от заразяване с хепатити, СПИН, бактериални инфекции и т.н. През 1989 г. в САЩ за първи път е лицензиран рекомбинантният човешки еритропоетин, предназначен за лечение на бъбречна анемия. Това е едно от първите приложения на биотехнологичен лекарствен продукт в историята на съвременната медицина, което е довело до коренна промяна в качеството на живот на болните.
– Какво е бъдещето на биотехнологиите в нефрологията?
– Бъдещето на биотехнологиите в нефрологията се крие в разработване на успешни модели за регенериране на бъбречна тъкан със стволови клетки и за установяване на гените, отговорни за реакцията на организма за отхвърляне на бъбречен трансплант. Това дава надежда за преодоляване на проблемите на хората с бъбречни заболявания и увеличаване на тяхната преживяемост. Регенерирането на бъбречната тъкан чрез използване на стволови клетки е възможно. Бъбрекът е с най-голямо богатство на видове тъкани и клетки, той е с изключително голямо разнообразие на антигени и е доста имуногенен орган. Има клинични проучвания в целия свят, включително и в България за регенериране на бъбречна тъкан чрез прилагането на нов медикамент върху група от хора. Едно увреждане протича във времето, то може да е различно. Но си представете, че имаме възможността всяко увреждане да можем да го установим в началото, когато промените все още са обратими. Има и други медикаменти, които действат в някаква степен така, че могат да спрат патологичните процеси и създават условия на организма сам със своите сили да засили регенеративните процеси. Човешкото тяло има такива способности, просто трябва да се подпомогне. Това са лекарства, които се приемат или вливат, като в немалка степен могат да се възстановят поразените органи при хора с бъбречна недостатъчност. До няколко години след приключване на клиничните проучвания и регистрацията на продукта ще може да се прилага в практиката. Ефектът от тези продукти е такъв, че средствата, изразходвани за тяхното създаване, се оправдават напълно.
Маргарита Благоева
Източник: Blitz.bg
