Адвокат Христина Николова е председател на УС на „Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели“. Самата тя е бъбречно трансплантирана и от години активно работи за каузата на донорството в България, застъпвайки тезата за нуждата от редица нормативни промени, които да подобрят процеса в България. Разговаряме с нея за последната донорска ситуация у нас, при която органите на 42-годишна българка дадоха шанс на трима тежко болни румънски граждани.
– Адв. Николова, при последната донорската ситуация у нас органите на 42-годишна българка дадоха шанс на трима тежко болни румънски граждани. Същевременно чакащите за бъбречна трансплантация българи са над 800. Според Вас има ли проблем в тази ситуация?
– На първо място, искам да изкажа моите съболезнования на роднините, които са загубили своята близка. Искам да им благодаря за това, че в този тежък миг за тях са се съгласили да дарят органите й и така да дадат шанс за живот. Смятам, че това е най-хуманният акт, който може да бъде извършен. Благодаря и на лекарите, които са направили това възможно. В този смисъл, най-важното в случая е, че ще бъдат спасени човешки животи. Единственият проблем, който мога да видя и смятам, че е съществен е, че всъщност в България хората, които чакат за трансплантация и не само бъбречна, не са в достатъчно добро здравословно състояние, за да могат да получат шанса да имат нов орган. За да бъде изпратен орган от България в чужбина, това означава, че у нас няма подходящ реципиент. Това е най-големият проблем.
– Най-големият брой включени в листата на чакащите за трансплантация са именно хората, които имат нужда от нов бъбрек – които са близо 800 души. Какъв сигнал е фактът, че сред 800 души няма поне един подходящ за трансплантация у нас?
– Искам да уточня, че над 800 души са включени в листата, но реалният им брой трябва да е поне 10 000 по данни на проф. Емил Паскалев. Ако тези хора са вписани в листата, още преди да бъдат включени на диализа, те ще бъдат много повече. На практика, именно хората, които не са включени, биха били подходящи за трансплантация и биха получили шанс за донорски бъбрек. За да се случи това обаче е нужно, да се промени нормативната наредба. Останалите 800 са пациенти, които вече са на диализа, но чието състояние е влошено. Това означава, че те не се проследяват качествено в хемодиализните центрове, за да може, когато възникне донорска ситуацията, те са да в достатъчно добро състояние. Тоест, имаме недостатъчна, неадекватна и несвоевременна медицинска помощ.
– Тоест, нужно е да промяна на нормативната база, която да позволи разширяване на листата на чакащите за бъбречна трансплантация?
– Точно така. Медицинският стандарт по трансплантология изрично указва, че в листата на чакащи се включват само пациенти, които са на хемодиализа, дори е изключена и перитонеалната диализа. По този начин се изключват всички тези пациенти, които не са на никаква диализа, а те са във възможно най-доброто физическо и психическо състояние за трансплантация.
– Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и Вие лично неколкократно сте повдигнали този въпрос и настоявате за подобни промени. Дали обаче има чуваемост на предложенията ви?
– Вече няколко години, близо 4, повдигаме тези предложения, включително и чрез проф. Паскалев. Към момента няма абсолютно никакво движение по тях, въпреки многократните обещания и на госпожа Иванка Динева, директор на Изпълнителна агенция медицински надзор, и на различни министри в този период.
– Това обаче води до пропускане на възможност за трансплантации в България, както се случи в последния случай?
– Да.
– Наскоро АПБЗП оповести данни, според които много малка част от пациентите с хронично бъбречно увреждане биват диагностицирани рано. Какви са причините за тази тревожна статистика?
– Представихме резултатите от един проект, който осъществихме миналата година в 7 големи лечебни заведения. Целта му беше да покажем колко от хоспитализираните пациенти в отделенията по ендокринология и кардиология имат и бъбречно заболяване, но не знаят. За съжаление се потвърдиха Световните статистики и че от 30% от лежащо болните всъщност имат и хронично бъбречно заболяване и много от тях не знаят. Така че колкото по-рано има превенция, колкото по рано се включат НКБ кодовете, които отговарят за първите етапи на хроничното бъбречно заболяване, толкова по-рано ще се тези хора ще се диагностицират и ще имат шанс изобщо да не стигат до диализа или тя да се отложи с между 8 и 10 години. Тези кодове са преведени още от 2005 година у нас. От тогава пролежават готови в МЗ, но не се приемат в нормативната база. Това, което предстои, е да подадем отново писмо до министъра на здравеопазването, заедно с доц. Любомир Киров, д-р Николай Брънзалов и проф. Борис Богов, които присъстваха на срещата, за да можем да изискваме възможно най-бързо тези кодове да се включат в наредбата и да могат лекарите да лекуват тези пациенти навреме.
– Какво друго трябва да се промени, за да има по-добра грижа за бъбречно болните у нас?
– Освен включването на НКБ кодовете, е нужно Наредба 8 да се промени така че ранното наблюдение и диспансеризация да преминат към личните лекари и те да поемат този брой пациенти. Нефролозите в България са 264, те са неравномерно разпределени на територията на страната и не могат да приемат целия брой пациенти, които имат нужда. Надявам се тази промяна да се случи до края на тази или в началото на следващата година
Интервюто е дадено пред Полина Тодорова и е публикувано в Medicalnews.bg
