Проблемите на донорството в България
25.03.2019г.
Донорството има две страни:
Първата е законовото му уреждане в държавата.
Втората е организационното му изпълнение.
В европейските държави донор може да бъде всеки, който приживе е дал съгласие за това. За целта му се издава документ, който е длъжен да носи винаги със себе си, както документите за самоличност.
У нас законово е прието, че гражданин, който изрично не е отказал да стане донор, може да бъде такъв.
И в двата случая ( у нас и в чужбина) се иска съгласието на близките при мозъчна смърт на пациент. В някои държави – като Испания, Австрия и даже Хърватска- не се иска такова разрешение. Прието е по закон, че всеки, който е в мозъчна смърт става донор. Затова не е случайно, че в тези страни се извършват най-много трансплантации.
В случаите, когато се иска съгласие от близките, (както е у нас) е необходимо лекари-реаниматори да обяснят компетентно състоянието на пациента в мозъчна смърт, за да получат разрешението от близките. След това специално подготвени лекари-експлоататори, трябва да вземат органите и да ги съхранят до получаването им от трансплантационните екипи.Тази организационна дейност се ръководи и координира от звена, свързани със здравеопазването в дадена страна.
Връзката между лекари-реаниматори в болниците и съответните трансплантационни центрове трябва да се осъществява постоянно. Необходимо е да се знае във всеки един момент, къде, в коя болница има пациент в мозъчна смърт. У нас няма такава координация, а това води до загуба на донори. Повечето от болниците не са заинтересувани от проблема с донорството. Той е някъде в периферията на пряката им дейност или изобщо го няма. Вероятно е и въпрос на заплащане, но не трябва да се отпускат пари на болниците и да не се използват по предназначение. Необходимо е да се субсидират точно тези екипи, които са извършили работа, свързана с донорството или трансплантациите. В много от болниците няма подготвени лекари – експлоататори.
През последните години донори на бъбреци идват само от някои болници на Варна, Бургас, Добрич, Велико Търново и рядко от някоя друга провинциална болница. Няма донори дори от големите софийски болници, като от болница „Пирогов“, например.
За да стане страната ни член на „Евротрансплант“е необходимо да се извършват поне по 70 трансплантации годишно от трупен донор, макар че и те са крайно недостатъчни. Сега у нас се правят по 10 бъбречни трансплантации на година от трупен донор. Листата на чакащи за бъбрек наброява 1100 човека, за черен дроб-43, за сърце – 40, за бял дроб бяха 16, сега са 14.
За да се решат въпросите за донорството и трансплантациите в дълбочина, трябва да се говори обстойно, продължително и постоянно. Да се предизвикат дискусии, които да доведат до решение на проблема. От това зависи живота на няколко хиляди човека. Броят на болните, нуждаещи се от трансплантация непрекъснато расте. Не бива решението на този проблем да се оставя в ръцете на администратори, които нямат нито знанието, нито желанието за основна промяна има специалисти, които са свързани с донорството и трансплантациите, те ги извършват. Затова е необходимо тези компетентни личности да участват пряко в изготвянето на закона и организацията на донорството и трансплантациите у нас.
- За контакт и допълнителна професионална информация по въпросите с донорството и трансплантациите:
проф. Емил Паскалев-
началник на Клиника по нефрология и трансплантация в УМБАЛ „Александровска“и председател на Българското неврологично дружество доц. Марин Георгиев- началник на клиника по урология, трансплантолог
доц. Красимир Янев- ръководител на Катедра по урологияна МУ-София, трансплантолог
проф. Петър Панчев – онкоуролог в Клиника по урология на УМБАЛ „Александровска“, трансплантолог
доц. Ивелин Такоров – завеждащ Клиника по коремна хирургия към ВМА София, трансплантолог на черен дроб
доц. Васил Михайлов – Клиника по коремна хирургия към ВМА София, трансплантолог на черен дроб
д-р Сибила Маринова – реаниматор-експлантатор в Окръжна болница „д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново
д-р Ваня Лъчезарова- реаниматор-експлантатор в Окръжна болница „д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново
