Промени в нормативната база ще осигурят диагностика и адекватна грижа на пациентите с хронично бъбречно заболяване у нас
По инициатива на Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и с подкрепата на Негово Превъзходителство Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България, на 6 декември 2024 г. в Резиденцията на Британското посолство се състоя дискусия на тема „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред пациентите в България“.
На събитието присъстваха д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването, д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по „Нефрология“ към министъра на здравеопазването, доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, експерти в областта на нефрологията и други.
Христина Николова представи данни, според които 10% от хората у нас имат ХБЗ, но едва един от десет има диагноза. Тя припомни, че през февруари тази година в Народното събрание се проведе кръгла маса на същата тема, по време на която политици и експерти се обединиха, че ХБЗ е социално-значимо заболяване, за което трябва да се вземат бързи и конкретни мерки. След това АПБЗ внесе в Министерство на здравеопазването предложения за промени в Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, целящи да осигурят навременна диагностика на ХБЗ и да подобрят грижите за тези пациенти.
Николова разказа какво е развитието след кръглата маса в парламента до момента. „Голяма крачка напред е доближаването на изследванията за бъбречно здраве към европейските стандарти – чрез въвеждане на показателя скорост на гломерулна филтрация (GFR) и на ново изследване – съотношение албумин/креатинин в урината (uACR). Това са двата основни показателя, необходими за диагностика на ХБЗ, препоръчани от международните насоки. Достатъчно ли е това, обаче, за да получат българските пациенти диагноза и адекватна грижа? За съжаление разходите за лечение на тези пациенти се увеличават и за да прекъснем тази тенденция трябва да продължим работата по превенция, ранната диагностика и правилно лечение на ХБЗ“, каза Николова и допълни, че една от следващите стъпки е да се промени българската класификация на кодовете, под които се диагностицира заболяването и да възприемем европейските.
Проф. Борис Богов сподели, че в България има около 700 000 души с ХБЗ, като голяма част от тях все още нямат диагноза. „Бъбреците „не болят“, ХБЗ се открива късно, когато увредата е напреднала и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност. При нея са необходими диализа или трансплантация. Всъщност, малка част от пациентите стигат до диализа, защото умират преждевременно, дори без да са разбрали, че причината за това е свързана с бъбреците. Известен е фактът, че пациентите с ХБЗ страдат от усложнения, свързани със сърдечносъдовата система и рискът да загинат от сърдечносъдова смърт е шест пъти по-голям отколкото да достигнат до бъбречна недостатъчнст“, обясни той.
Доц. Любомир Киров подчерта, че за да се подобри ефективността при лечението на пациенти с ХБЗ е необходим всеобхватен подход. „Нужни са промени в клиничното поведение, в нормативната уредба, във взаимовръзката между отделните специалисти. Действия само в едно или друго направление са частични мерки, които не биха дали крайния очакван резултат. Важно е да си сътрудничим – ние, общопрактикуващите лекари и колегите нефролози, това е интегрираната грижа. Първата стъпка е направена чрез въвеждането на показателя скорост на гломерулна филтрация (GFR) и на ново изследване – съотношение албумин/креатинин в урината (UACR). Това е бърз и лесен, точен начин да се открие проблемът и трябва да продължим по този път. Но следващата стъпка е въвеждането на кодовете, които отразяват отделните стадии на ХБЗ. Тази класификация е много важна, за да бъдем коректни към самите пациенти и да можем да определим най-правилното поведение и лечение. Различните степени на заболяването определят каква терапия трябва да се проведе. Консултациите с нефролог трябва да бъдат между един и два пъти годишно в зависимост от тежестта на заболяването и ще се извършват по определен алгоритъм. Лабораторните изследвания – също“, разясни той.
Д-р Николай Брънзалов каза, че тясното сътрудничество между общопрактикуващи лекари и специалисти нефролози ще осигури навременна и комплексна грижа за пациентите с ХБЗ в целия ход на заболяването им. „Много рядко ХБЗ съществува като изолиран проблем, най-често тези пациенти страдат от артериална хипертония и/или диабет тип 2. И те трябва да се обгрижат внимателно. Ако се направи промяна в нормативната уредба, работата на нефролозите, които са около 260 в България, ще бъде по-рационално облекчена. Пациентите ще имат нужда от консултация с нефролог в зависимост от тяхното състояние. Най-големият печеливш от тези промени ще бъде именно пациентът“, допълни той.
В заключение председателят на АПБЗ обобщи необходимите промени, споделени от участниците по време на дискусията:
- Въвеждане на диспансерно наблюдение на пациентите от ОПЛ и от нефролози според етапа на ХБЗ
- Регламентиране на задължителни консултации с нефролог за пациентите с определена степен на бъбречна увреда
- Въвеждане на съвременна класификация на заболяването, за да може пациентите да получат коректна диагноза и кореспондираща на нея грижа
Въвеждането на тези промени ще даде възможност за откриване на заболяването навреме, забавяне на прогресията и превенция на развитието му до бъбречна недостатъчност. „Ранното поставяне на диагноза и навременно лечение може да забави прогресията на заболяването, да отложи диализата с години и да позволи на хората да водят нормален живот“, каза Николова.
Ползите от въвеждането на предложените промени са свързани не само с по-добра грижа за пациентите с ХБЗ. Те биха довели и до спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система, който към момента се насочва за лекуване на усложненията от нелекуваното ХБЗ. За пример, разходите в България за диализа за миналата година са 123 млн. лв.
