ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА
Основната цел на проекта е да подпомогне инициатива за ранно откриване на бъбречни заболявания в труднодостъпни и отдалечени райони на България, където хората нямат пряк достъп до нефролог, чрез провеждане на медицински прегледи по места, чрез увеличаване на информираност на населението за възможностите за превенция и чрез насърчаване на здравословни навици.
Специфичните цели на проекта са:
– подобряване на ранното откриване на бъбречни заболявания сред населението в труднодостъпните и отдалечени райони на България, където директният достъп до нефролог е ограничен, чрез провеждане на специализирани изследвания по места (кръвен тест креатинин и eGFR)
– популяризиране на информацията за връзката на сърдечно-съдови, бъбречни и метаболитни заболявания (CRM) сред населението в труднодостъпните и отдалечени райони на България и значението на редовната и навременна диагностика и профилактика на бъбречното здраве.
– популяризиране на значението на спортните дейности като средство за грижа за здравето, особено сърдечно-съдовото.
ДЕЙНОСТИ ПО ПРОЕКТА
Дейност 1: Закупуване на специализирана апаратура за извършване на медицински прегледи за ранно откриване на бъбречни заболявания
– 2 броя апарати за измерване на GFR.
Дейност 2: Провеждане на медицински прегледи за ранно откриване на бъбречни заболявания на населението в 10 малки и отдалечени населени места в България – обхванати минимум 300 души
Дейност 3: Работа в мрежа с нефролози – разработена база данни с нефролози
Дейност 4: Провеждане на информационна кампания за сърдечно-съдови, бъбречни и метаболитни заболявания (CRM) и връзката им сред населението в труднодостъпните и отдалечени райони на България и значението на редовната и навременна диагностика и профилактика на бъбреците здраве
Дейност 5: Провеждане на информационна кампания за значението на спортните дейности като средство за грижа за здравето, особено на бъбреците и сърдечно-съдовата система.
Хроничните бъбречни заболявания са от изключителна социална значимост за населението в България поради следните причини:
– населението у нас е предимно застаряващо, със съпътстващи заболявания като хипертония, диабет и сърдечно-съдови проблеми, които допълнително задълбочават и усложняват бъбречната функция
– голяма част от активни хора водят нездравословен начин на живот с вредни навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, липса на спорт и движение, преобладаващо хранене с мазни и високовъглехидратни храни, което натоварва бъбреците и тяхната функция
– голяма част от активните хора не извършват годишните си профилактични прегледи, поради което се пропуска възможността за ранно откриване на хронични с времето бъбречни заболявания
– асоциирана култура с нездравословен начин на живот и липса на профилактика се моделира и сред младите хора, което допълнително задълбочава рисковете за тяхното здраве и намалява шансовете за ранно откриване на бъбречни заболявания. Освен това много често пациентите не разбират, че имат проблем с бъбречната функция, защото не са имали специфични оплаквания и симптоми. Това е така, защото много често увреждането на бъбреците става „тихо“. Когато се развият симптоми, тогава пациентът вече е развил бъбречна недостатъчност, която е необратима и е прогресирала с времето до степен, която налага включването на хемодиализа или перитонеална диализа като алтернативна бъбречна функция, докато пациентът не получи бъбречна трансплантация от трупен или жив донор, ако е подходящ за трансплантация. В България е развито донорството на органи, включително трансплантация на бъбрек от жив или трупен донор, но за съжаление процентът на трансплантациите у нас през годините е твърде нисък. Към началото на 2024 г. над 8000 пациенти в България са на диализа. Към 7 март 2025 г. 771 пациенти са вписани в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ като нуждаещи се от бъбречна трансплантация. По данни на ИА „Медицински надзор“ от 2001 г. до днес съотношението на бъбречните донори (трупни и живи) и извършените бъбречни трансплантации на милион население на България (ПМП – на милион население) варира в приблизително едни и същи граници – най-нисък е през 2020 г. – 1,14, а най-висок през 2014 г. – 8,00. През 2024 г. този коефициент е едва 3,14 на милион население – т.е., шансът да получиш нов бъбрек, от който имаш нужда, за да живееш нормално, е три на милион.
Същевременно в България има много села и малки градове, които се намират в труднодостъпни (планински и полупланински) и отдалечени от областните центрове райони, където хората нямат пряк достъп до медицински или личен преглед. В тази връзка те са лишени от всякаква медицинска помощ и голяма част от тях стигат до лекар, когато са в много тежко състояние и когато възможностите за адекватна медицинска помощ и лечение в полза на пациента са силно ограничени. В повечето случаи в такива ситуации лечението е симптоматично, без да може да повлияе основното заболяване. В много случаи пациентите нямат реална представа за здравословното си състояние и че имат проблеми с бъбреците. В случаите, когато тези пациенти са диагностицирани с бъбречно заболяване, те трябва да пътуват около 150-200 км, за да посетят нефролог. За профилактика на хроничната бъбречна недостатъчност на населението в населените места в труднодостъпни (планински) и отдалечени от областните центрове райони в България е необходимо да се планират мерки за:
– навременна профилактика и диагностика на бъбречната функция;
– адекватна информираност за възможностите за профилактика и диагностика;
– създаване на мрежа от нефролози в тези области, които желаят да се занимават с теренна работа;
– адекватна информираност за здравословен начин на живот, вкл. хранене, спорт и отдих.
Основната идея на проекта е да се идентифицират 10 труднодостъпни, малки и отдалечени от областните центрове населени места в България, където да се извършват медицински прегледи за ранно откриване на бъбречни заболявания. През почивните дни ще бъдат организирани 10 открити срещи в 10-те района на България. На тези срещи медицинска сестра ще вземе кръвни проби от всички доброволци с осигурените по проекта 2 измервателни уреда за креатинин и eGFR. За тези от хората с eGFR под 60 ще бъде осъществена консултация с нефролог за предоставяне на по-конкретна информация за това и съветване за последващи прегледи. За да се разпространява навременна информация за проекта и планираните дейности, информацията ще бъде разпространявана чрез различни комуникационни канали. Предвиждат се спортни демонстрации по бадминтон във всяко едно от населените места, където ще се правят изследвания, като възможност за демонстриране на здравословен живот и привличане на повече хора на откритите срещи.
ОПИСАНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
По проекта ще бъдат закупени 2 бр. уреда за бързо полево измерване на бъбречната функция чрез кръвен тест. Това оборудване може да открие ранни бъбречни проблеми чрез изследване на кръвни проби – така наречената eGFR. Резултатът от теста се появява веднага и това позволява на лекаря да разговаря с човека в същия момент и да го насочи за последващи изследвания и лечение. Оборудването представлява ръчен анализатор и миниатюрен биосензор за еднократна употреба за изследване на креатинин в кръвта. Позволява проста, бърза и точна оценка на бъбречната функция чрез вземане на капилярна кръвна проба от пръста на място. Основните характеристики на апаратурата са: корелира с лабораторни ензимни креатининови методи; осигурява изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR); е проста тестова процедура (за еднократна употреба, предварително калибрирани еднократни); безболезнено вземане на капилярна кръв от пръст; резултат след 30 секунди. Методът за тестване на това оборудване се основава на креатинин с eGFR. Концентрацията на креатинин в кръвта има ограничения, когато се използва самостоятелно за оценка на бъбречната функция. Въпреки че креатининът е най-добрият единичен кръвен тест за бъбречната функция, той се влияе от възрастта, пола, расата и състава на тялото. Например, възрастен човек може да загуби половината от бъбречната си функция, преди креатининът да се повиши над горната граница на нормата. Креатининът с eGFR е по-точна и чувствителна оценка на бъбречната функция от креатинина самостоятелно. eGFR взема предвид концентрацията на креатинин и други променливи, включително: възраст, пол, раса и размер на тялото.
Изследванията ще бъдат в районите на Източни Родопи, Сакар и Северозападна България. В област Хасково: Град Ивайловград, общински център (там няма болница), с. Стамболово, общински център (там няма болница), град Маджарово, общински център (няма болница), град Тополовград, общински център няма болница, Симеоновград, общински център (има само един общопрактикуващ лекар, няма болница), община Хитрино, обл Шумен; община Криводол, обл. Враца; община Брезник, Пернишка област (няма нефролог); община Угърчин, Ловешка област; Община Георги Дамяново, обл Монтана;
Този проект е подкрепен от независимо дарение от Boehringer Ingelheim
Boehringer Ingelheim RCV GmbH & Co KG е част от международната Boehringer Ingelheim Group. Компанията произвежда и разработва фармацевтични продукти (наред с други неща). BI е наясно със своите отговорности в интерес на здравеопазването и е особено заинтересована от насърчаването и развитието на здравеопазването, както и от всеобхватни, висококачествени и независими изследвания.
