През май 2007 г. със съпругата ми тъкмо се бяхме прибрали от пътуване с каравана до Уелс, когато тя ме открила в безсъзнание и с глътнат език. Извикала линейка, която ме закарала до Кралската болница в Лийд, където лекарите бързо установили, че имам проблем с бъбреците. Не можех да повярвам, когато научих, че имам бъбречна недостатъчност. Бях ужасèн. Това беше невероятен шок, особено когато специалистите ми казаха, че имам заболяването най-малко от 10 години. Аз съм шофьор на линейка и 28 години карам пациенти на диализа, така че знаех какво означава това. Когато се замислих, разбрах, че съм имал някои симптоми като сърбежи в гърба и схващания на прасеца, както и гадене, което всъщност е класически симптом, но това е незабележима болест и човек мисли, че не може да се случи точно с него.
Моята диализа
Избрах домашно-базирана диализа, след като обсъдих всички варианти със сестрите в болница Сейн Джеймс, които бяха много отзивчиви. Те ме посъветваха да не позволявам диализата да управлява живота ми, а аз да управлявам диализата. Така и направих. Избрах продължителната циклична перитонеална диализа, която извършвам през нощта с апарат, който пречиства кръвта ми, докато спя. Карал съм много пациенти в болницата за диализа, но не знаех, че има възможност за лечение при домашни условия. Не трябва да ходя в болница, всъщност дори не ми се наложи да излизам от къщи. Всичко, което ми беше необходимо, беше доставено в уговореното време.
Обучене
Със съпругата ми преминахме едноседмичен курс на обучение в болница Сейнт Джеймс в Лийдс, след което една диализна сестра ни посещаваше у дома няколко дни. Когато за първи път видяхме апарата, помислих, че никога няма да се научим да работим с него, но сега можем да го настройваме без дори да се замисляме. Сестрите също са много отзивчиви. Ако се нуждаем от нещо, просто трябва да вдигнем телефона и те са там ден и нощ.
Живот на диализа
Честно казано, когато разбрах, че имам бъбречна недостатъчност, помислих, че вече няма да живея по начина, по който исках. Току-що бяхме купили дълго лелеяната каравана и прекарвахме повечето уикенди на път. Решението се оказа просто. Монтирахме допълнителна масичка за апарата за диализа и сега се чувствам достатъчно уверен да пътувам сам с кучето, когато жена ми Руби е на работа.
Бъдещето
Все още мога да бърникам по колата – Ровър 600 или ягуарът на бедните, както го нарича жена ми. Продължавам да поръчвам части за него по пощата и сега изглежда както и в деня, в който го купих. Прекарвам много време и с любимите ми внуци.
Наистина съм доволен от това лечение. С продължителната циклична перитонеална диализа можете да живеете, както досега, можете да сложите апарата в колата и никой няма да разбере. Гледам как внуците ми растат и с нетърпение очаквам следващите пътувания до Уелс. Апаратът е фантастичен, без него нямаше да има нито пътувания, нито каравана, а само разходки до диализния център три пъти в седмицата. Препоръчвам домашното лечение на всички, които искат да запазят активния си начин на живот.
