Виолета Стоянова,
УС „Помощник-фармацевт“, Медицински колеж, Медицински университет – Варна
РЕЗЮМЕ
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) и захарният диабет (ЗД) са сред най-разпространените незаразни заболявания в световен мащаб и формират нарастваща глобална здравна заплаха. Диабетът е водещият рисков фактор за възникване и прогресия на ХБЗ, като до 40% от пациентите с диабет тип 2 развиват диабетна бъбречна болест. Нарастващата честота на ЗД – включително отчетеният ръст след пандемията от COVID-19, подчертава необходимостта от ранна превенция, скрининг и интегриран подход в грижата. Съвременните епидемиологични данни показват трайна тенденция към повишаване на разпространението на ХБЗ, като прогнозите сочат, че до 2040 г. то ще бъде сред водещите причини за смъртност. Диабетната бъбречна болест възниква в резултат на метаболитни, съдови и възпалителни механизми. Редица модифицируеми и немодифицируеми рискови фактори допринасят за прогресията на бъбречното увреждане, което прави ранното им идентифициране ключово за ефективна профилактика. Терапевтичните стратегии се фокусират върху стриктен гликемичен контрол, управление на артериалното налягане, рутинен скрининг за албуминурия и eGFR, както и върху прилагането на медикаменти с доказан ренопротективен ефект – ACE инхибитори/ARB, SGLT2 инхибитори и GLP-1 агонисти. Индивидуализираният хранителен режим и физическата активност допълват цялостната грижа. Фармацевтите имат ключова роля в терапевтичния мониторинг, рационализирането на лечението, обучението за самоконтрол и повишаването на терапевтичната придържаност. В редица държави те участват в скрининг чрез POCT-тестове в аптечна среда, което подпомага ранното откриване на бъбречни увреждания и своевременното насочване към специалист. Настоящият обзор подчертава значението на мултидисциплинарния, превантивен и проактивен модел на грижи за забавяне на прогресията на ХБЗ и подобряване качеството на живот на пациентите.
Ключови думи: захарен диабет, хронично бъбречно заболяване, диабетна бъбречна болест, хранителен режим, физическа активност, фармацевтична грижа
УВОД
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е едно от най-разпространените хронични незаразни заболявания, засягащо приблизително 850 милиона души по света (1–3). През 2012 г.
„Бъбречни заболявания: Подобряване на глобалните резултати“ (KDIGO) актуализира дефиницията и класификацията на ХБЗ, като го определя като наличие на структурни или
функционални бъбречни аномалии с последици за здравето, персистиращи ≥ 3 месеца. Те се
проявяват чрез намалена скорост на гломерулна филтрация (eGFR <60 ml/min/1,73 m²) и/или маркери на бъбречно увреждане, включително албуминурия. Въведената прогностична рамка, която комбинира eGFR и степента на албуминурия, позволява по-точна оценка на риска и прогнозата при пациенти с ХБЗ (4–6). Разпространението на ХБЗ в глобален мащаб варира между 10 и 14% в зависимост от използваните критерии и включването на ранните стадии на заболяването (7,8). Прогностични анализи предвиждат значимо увеличение на честотата на заболяването, като до 2040 г. ХБЗ се очаква да бъде сред водещите причина
за смъртност. Най-значимите рискови фактори са диабет и артериална хипертония, които оформят основата на нарастващата глобална тежест на заболяването (9–12).
Захарният диабет (ЗД) представлява основната етиологична причина за ХБЗ и терминална бъбречна недостатъчност (end-stage renal disease, ESRD), като разпространението на диабетната нефропатия, позната в съвременната литература и като диабетна бъбречна
болест, нараства пропорционално с увеличаването на случаите на диабет (13–15). България
не прави изключение и ЗД е сред водещите рискови фактори за ХБЗ, следван от артериална
хипертония, хронични гломерулонефрити, съдовите заболявания и инфекциите на пикочните пътища (16,17). След пандемията от COVID-19 се наблюдава увеличение на случаите на захарен диабет тип 2 и инсулинова резистентност, свързано с метаболитни промени, индуцирани от вирусната инфекция, което допълнително засилва социалната значимост на заболяването (18,19). Увеличаването на броя на пациентите със ЗД неизбежно води до нарастване на риска от хронични бъбречни усложнения. Това обуславя и все по-честата употреба в клиничната практика на термина CKD-T2D (chronic kidney disease associated with type 2 diabetes), който обозначава високорискова група пациенти с ХБЗ, свързано с диабет тип 2. Данните от рандомизирани клинични проучвания подчертават, че тази популация има ускорена прогресия на бъбречно увреждане и по-висок сърдечносъдов риск (3,20–22).
Прочети цялата статия ТУК
