“Според сега действащите здравни норми българите могат безплатно да изследват креатинин и албумин веднъж на 5 години, което е крайно недостатъчно. Изследванията за бъбречно здраве трябва да се правят поне един път в годината. Особено важно е да се промени регулацията, така че хората с диабет, сърдечносъдови заболявания, високо кръвно налягане да получават редовно изследване на серумен креатинин и албумин в урината. Когато тези показатели не са в норма, наложителна е консултация с нефролог“, посочи Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ).
Дори при наличие на хронично бъбречно заболяване, бъбреците страдат тихо и в първите етапи на болестта човек често няма симптоми. Единственият начин да се установи дали бъбреците фунционират правилно е чрез редовни профилактични прегледи. За това предупредиха специалисти и пациенти по време на семинар за журналисти – „Болен бъбрек – болно сърце“, организиран от АстраЗенека по повод предстоящия Световен ден за борба с бъбречните заболявания – 14 март.
Хроничното бъбречно заболяване засяга около 10% от възрастните хора по света, но според експерти в България този процент е по-висок. Заболяването преминава през 5 стадия, като при липса на лечение то може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност или състояние, при което бъбреците работят под 15% от капацитета си. В този случай единственият изход за болния е диализа или трансплантация. Ако заболяването обаче открито рано и е назначено подходящо лечение и хранителен режим ранните етапи могат да бъдат обратими.
Бъбрекът страда тихо и най-често до 4-ия стадий на ХЗБ нямат симптоми или имат много дискрени такива, които могат да заблудят и объркат“, обясни д-р Диляна Николова, началник на отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Сред тях са проблеми със съня и концентрацията, липса на апетит и умора, както и суха и сърбяща кожа, по-често уриниране, оток около очите, подути крака и глезени, мускулни крампи. Основните рискови фактори, които могат да провокират появата на ХБЗ, са диабет, високо кръвно налягане, сърдечносъдово заболяване или инсулт, фамилна обремененост, затлъстяване. С напредване на възрастта опасността от появата на бъбречни проблеми се увеличава.
Пациентите, диагностицирани с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), са изложени на до 14 пъти по-голям риск от смърт от сърдечносъдов инцидент. Опасността да получат инсулт или инфаркт е 6 пъти по-голяма от това да развият бъбречна недостатъчност.
„ХБЗ е тясно свързано със сърдечносъдовите заболявания и със захарния диабет. 63% от пациентите с ХБЗ страдат от сърдечносъдово заболяване. Ако човек развие диабет, опасността от увреда на бъбреците и сърцето е много голяма. И обратното – в много от случаите пациентите с увредени бъбреци имат висока кръвна захар и сърдечни проблеми. Това е порочен кръг, от който трудно се излиза. Едното заболяване много често влошава другото“, допълни д-р Николова.
Ето защо пациентите с диабет, високо кръвно, сърдечносъдови заболявания трябва да проследяват редовно здравето на бъбреците си. Това се прави с две достъпни изследвания – серумен креатинин (и изчисляване на скорост на гломерулна филтрация – eGFR) и албумин в урината. Препоръката е пациентите да ги правят поне един път в годината и при стойности извън референтните задължително да се консултират с нефролог. Нефрологът може да изпише съвременно лечение, което да забави прогресията на ХБЗ, да отложи диализата с години и да намали значително риска от смърт. Много е важно, ако се налага диализа, тя да започне навреме, каза още д-р Николова и подчерта, че в България има много добре развита мрежа от диализни центрове. Специалистът посочи и за възможността за прилагане на т. нар. перитонеалната диализа, при която пациентът може да извършва сам бъбречна заместителна терапия в домашни условия. Тя обаче изисква голяма подготовка на болните и все още се прилага ограничено у нас.
Христина Николова сподели и своята лична история, разказвайки, че при нея заболяването е установено след проблеми със зрението на едва 25-годишна възраст и след бременност. При поставянето на точната диагноза се е установило, че на практика то е съществувало вече близо 10 години. Николова се подлага на диализа и след това на бъбречна трансплантация. “Споделям това, за да илюстрирам, че хроничното бъбречно заболяване протича почти безсимптомно или с прояви, които лесно биха ни заблудили”, изтъкна тя.
Христина Николова допълни, че предстои стартирането на Национална образователна програма за ХБЗ, която АПБЗ ще разгърне в българските болници. „Обезпокоително е, че всеки 5-ти хоспитализиран пациент у нас има данни за намалена бъбречна функция. Важно е да образоваме пациентите за бъбречното им здраве, да ги мотивираме редовно да изследват бъбречните си показатели и да се консултират с нефролог. Това може да спаси живота им“, допълни тя.
“Най-добрият начин да запазим бъбреците си здрави е като поддържаме кръвното си налягане и холестерола в норма, спазваме подходящ хранителен режим и спортуваме достатъчно, не пушим. Хората с диабет трябва внимателно да следят нивата на своята кръвна захар и да я поддържат в норма, а тези, които вече са диагностицирани с ХБЗ, да спазват стриктно терапията си”, допълни д-р Николова.
