Близо 30% от пациентите, хоспитализирани по различни диагнози, показват данни за наличие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Това сочат резултатите от проекта „Здрави ли са бъбреците ти?“, организиран от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели (АПБЗ) и Българска болнична асоциация (ББА) с подкрепата на Българска нефрологична асоциация и Дружество на кардиолозите в България.
Проектът беше проведен с цел ранно откриване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). На повече от 2500 пациенти, хоспитализирани в кардиологични и ендокринологични отделения на 7 големи болници у нас*, бяха изследвани бъбречните показатели креатинин и албуминурия. Пациентите получиха информационни материали за ХБЗ и консултация с нефролог.
„Тези резултати показват, че са необходими мерки, които да осигурят диагностика на ХБЗ. Голяма крачка беше въвеждането на двата основни бъбречни теста**. За да може да се поставя диагноза, обаче, е нужно кодиране на заболяването! У нас това заболяване липсва!“, сподели адвокат Христина Николова, председател на АПБЗ.
„Резултатите от кампанията ясно подчертават необходимостта от скрининг на едно от най-разпространените и недиагностицирани заболявания у нас, каквото е хроничното бъбречно заболяване“, добави адв. Свилена Димитрова, председател на ББА. Тя прочете и поздравителен адрес от министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов, адресиран до Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и Българска болнична асоциация. По думите на министъра проектът „Здрави ли са бъбреците ти?“ е изключително ценен пример за превенция, информираност и грижа, насочени към едни от най-уязвимите групи пациенти.
„За БЛС е чест да бъде домакин на това събитие, за да покажем заедно, че срещу хроничното бъбречно заболяване има оръжие и че може да не се стига до най-големите усложнения – хемодиализата, която освен всичко е и огромно перо в бюджета за здравеопазване“, заяви д-р Николай Брънзалов, председател на Български лекарски съюз.
Проектът на АПБЗ и ББА си постави за цел да подобри диагностиката на ХБЗ. В момента 9 от 10 души с ХБЗ, нямат поставена диагноза. При тях заболяването се открива късно, води до инвалидизация и до преждевременна смърт. За да може ХБЗ да се диагностицира е необходима промяна в регулативната рамка:
– въвеждане на кодове за ХБЗ чрез осъвременяване на класификацията МКБ-10;
– диспансерно наблюдение на ранните етапи на ХБЗ от ОПЛ със задължителна консултация с нефролог по описан алгоритъм.
Доц. д-р Любомир Киров, председател на Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България, даде за пример Румъния, в която са предприети промени, които осигуряват ранна диагностика и достъп до лечение на пациентите с ХБЗ.
За хроничното бъбречно заболяване:
Хроничното бъбрено заболяване (ХБЗ) е свързано с прогресивна загуба на бъбречната функция. То преминава през 6 етапа. С напредване на етапите значително нараства рискът от хронична бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или бъбречна трансплантация. С напредване на ХБЗ значително нараства и рискът от смърт по сърдечносъдова причина. Голяма част от пациентите с ХБЗ умират от сърце преди да стигнат до бъбречна недостатъчност. Най-висок риск за развитие на ХБЗ имат хората със захарен диабет и/или артериална хипертония (АХ).
Обикновено пациентите не могат да усетят дали бъбреците им са болни. ХБЗ протича без симптоми в първите етапи. Затова е необходимо, пациентите в риск (с диабет, високо кръвно, затлъстяване, сърдечносъдови заболявания и други) да изследват редовно състоянието на бъбречната си функция. Ако ХБЗ бъде открито и лекувано навреме, прогресията му може да бъде забавена, а първите етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими.
Хроничното бъбречно заболяване у нас:
Сериозен проблем е, че у нас все още се използва термина от миналото „Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)“, който отразява само последния терминален стадий на ХБЗ. ХБЗ минава през 6 етапа, а хроничната бъбречна недостатъчност е последният етап, при който пациентите имат нужда от диализа, за да живеят. У нас хронично бъбречно заболяване изцяло липсва в номенклатурната база (няма МКБ кодове) и пациентите няма как да получат коректна и навременна диагноза. Диагностицирането на заболяването в по-ранните етапи би помогнало на хората да не стигат до терминалния му стадий.
*В проекта се включиха следните болници: УМБАЛ „Медика Русе“, МБАЛ „Света София“, „Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ Токуда“ в София, УМБАЛ „Света Марина“ във Варна, МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище и УМБАЛ „Каспела“ в Пловдив.
**скорост на гломерулна филтрация (eGFR) и съотношение албумин креатинин (UACR)
