Две нови изследвания за ранно откриване на хронично бъбречно заболяване са включени в пакета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За назначаването им обаче има рестрикции, които няма да позволят от тях да се възползват всички нуждаещи се пациенти. Това стана ясно на събитие по повод Световния ден на бъбречното здраве 13 март. До голяма степен принос за включването на тези безплатни изследвания се дължи на активността на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели.
„Министерството на здравеопазването осигури два нови теста (eGFR и UACR),
които определят състоянието на бъбреците. Тези тестове са препоръчани от съвременните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и могат да осигурят по-точна и по-ранна диагностика на пациентите“, каза Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ).
Въвеждането на тестовете е голяма крачка напред в диагностиката на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). За съжаление, обаче UACR не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог. Това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип II у нас са лишени от възможността да получат, съобразена с актуалните световни критерии, диагностика на хроничното бъбречно заболяване. Същевременно, макар че хроничното бъбречно заболяване е много разпространено, то не съществува в правния мир в България (няма МКБ код за него), което прави невъзможно поставянето на диагноза и назначаването на адекватно лечение, посочи председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров.
Двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR<60 ml/min. и/или UACR >30 mg/g е налице
хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, каза проф. Борис Богов, председател на Българска нефрологична асоциация и добави: Що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за щастие Министерството на здравеопазването и лично доц. Силви Кирилов се е заел с отстраняването на този проблем.
Христина Николова обобщи, че необходимите промени, за осигуряване на ранна диагностика на ХБЗ, включват изследвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и осигуряване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на заболяването – от общопрактикуващия лекар в ранните етапи и от нефролог в напредналите етапи на ХБЗ.
За новите тестове
eGFR и UACR са двата основни показателя, които оценяват състоянието на
бъбречната функция и служат за диагностика на хронично бъбречно заболяване. Тези тестове са препоръчани от международните насоки за диагностика на ХБЗ и са особено важни за пациентите със захарен диабет и артериална хипертония, които са с повишен риск от проблеми с бъбреците.
Очаква се в близките седмици в лабораториите в цялата страна в резултатите на
пациентите автоматично да излиза показателя изчислена скорост на гломерулна
филтрация (eGFR). eGFR е най-добрият общ индекс за измерване на бъбречната
функция. Той дава по-точна оценка за функцията на бъбреците, отколкото креатинина в кръвта, тъй като взима под внимание и фактори като възраст и пол. eGFR е чувствителен и може да помогне за откриването на ХБЗ в ранните стадии, когато са налице малки промени в бъбречната функция, които серумният креатинин може да не улови. eGFR <60 ml/min. е сигнал за нарушена бъбречна функция и бележи етап IIIa на ХБЗ.
Българските пациенти могат да се възползват и от ново изследване за определяне
на съотношението албумин-креатинин в урината (UACR). Предимство му е високата
информативност и се препоръчва като основен скринингов тест за албуминурия.
Албуминурията е най-ранният признак на ХБЗ. Повишеният UACR може да бъде знак за ранна бъбречна увреда, дори преди намаляването на eGFR.
За хроничното бъбречно заболяване
Хроничното бъбречно заболяване води до прогресивна загуба на бъбречната
функция и често протича без симптоми в ранните си етапи, което затруднява ранното му диагностициране и води до откриване в напреднал стадий, когато е настъпила хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). При ХБН бъбреците не могат да функционират самостоятелно и пациентите трябва да се подложат на диализа или трансплантация. За съжаление, много пациенти не достигат до диализа поради смърт от сърдечносъдови усложнения, които често са резултат от нарушената бъбречна функция. Около 10% от населението страда от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава недооценено и само 1 от 10 души с ХБЗ получава диагноза.
*Използвани са материали от mediapool.bg
