Виж резултатите от прегледите за бъбречно здраве в отдалечени райони

„Асоциацията на пациенти с бъбречни заболявания и приятели“ успешно приключи проект „РАННО ОТКРИВАНЕ, ОСВЕДОМЕНОСТ И ГРИЖА ЗА БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ОТДАЛЕЧЕНИ РАЙОНИ“, който реализира през календарната 2025 г. с независимо дарение от Boehringer Ingelheim. В хода на проекта бяха изследвани за бъбречно здраве близо 500 доброволци в 10 населени места.

ВИЖ ТУК ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОЕКТА, РЕЗУЛТАТИТЕ И ПРЕПОРЪКИТЕ

ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

Основната цел на проекта е да подпомогне инициатива за ранно откриване на бъбречни заболявания в труднодостъпни и отдалечени райони на България, където хората нямат пряк достъп до нефролог, чрез провеждане на медицински прегледи по места, чрез увеличаване на информираност на населението за възможностите за превенция и чрез насърчаване на здравословни навици.

ЗАЩО РАННОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ХБЗ Е ВАЖНО?

Хроничните бъбречни заболявания са от изключителна социална значимост за населението в България поради следните причини:

• населението у нас е застаряващо, със съпътстващи заболявания като хипертония, диабет и сърдечно-съдови проблеми, които допълнително задълбочават и усложняват бъбречната функция
• голяма част от активни хора водят нездравословен начин на живот с вредни навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, липса на спорт и движение, преобладаващо хранене с мазни и високовъглехидратни храни, което натоварва бъбреците и тяхната функция
• голяма част от активните хора не извършват годишните си профилактични прегледи, поради което се пропуска възможността за ранно откриване на хронични с времето бъбречни заболявания
• асоциирана култура с нездравословен начин на живот и липса на профилактика се моделира и сред младите хора, което допълнително задълбочава рисковете за тяхното здраве и намалява шансовете за ранно откриване на бъбречни заболявания. Освен това много често пациентите не разбират, че имат проблем с бъбречната функция, защото не са имали специфични оплаквания и симптоми. Това е така, защото много често увреждането на бъбреците става „тихо“. Когато се развият симптоми, тогава пациентът вече е развил бъбречна недостатъчност, която е необратима и е прогресирала с времето до степен, която налага включването на хемодиализа или перитонеална диализа като алтернативна бъбречна функция, докато пациентът не получи бъбречна трансплантация от трупен или жив донор, ако е подходящ за трансплантация. В България е развито донорството на органи, включително трансплантация на бъбрек от жив или трупен донор, но за съжаление процентът на трансплантациите у нас през годините е твърде нисък. Към началото на 2024 г. над 8000 пациенти в България са на диализа. Към 4 декември 2025 г. 790 пациенти са вписани в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ като нуждаещи се от бъбречна трансплантация (увеличените с началото на годината е с близо 30). По данни на ИА „Медицински надзор“ от 2001 г. до днес съотношението на бъбречните донори (трупни и живи) и извършените бъбречни трансплантации на милион население на България (ПМП – на милион население) варира в приблизително едни и същи граници – най-нисък е през 2020 г. – 1,14, а най-висок през 2014 г. – 8,00. През 2024 г. този коефициент е едва 3,14 на милион население – т.е. шансът да получиш нов бъбрек, от който имаш нужда, за да живееш нормално, е три на милион.

ВИЖ ТУК ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОЕКТА, РЕЗУЛТАТИТЕ И ПРЕПОРЪКИТЕ

Същевременно в България има много села и малки градове, които се намират в труднодостъпни (планински и полупланински) и отдалечени от областните центрове райони, където хората нямат пряк достъп до медицински или личен преглед. В тази връзка те са лишени от всякаква медицинска помощ и голяма част от тях стигат до лекар, когато са в много тежко състояние и когато възможностите за адекватна медицинска помощ и лечение в полза на пациента са силно ограничени. В повечето случаи в такива ситуации лечението е симптоматично, без да може да повлияе основното заболяване. В много случаи пациентите нямат реална представа за здравословното си състояние и че имат проблеми с бъбреците. В случаите, когато тези пациенти са диагностицирани с бъбречно заболяване, те трябва да пътуват около 150-200 км, за да посетят нефролог. За профилактика на хроничната бъбречна недостатъчност на населението в населените места в труднодостъпни (планински и полупланински) и отдалечени от областните центрове райони в България е необходимо да се планират мерки за:

1. Навременна профилактика и диагностика на бъбречната функция;

2. Адекватна информираност за възможностите за профилактика и диагностика;

3. Създаване на мрежа от нефролози в тези области, които желаят да се занимават с теренна работа;

4. Адекватна информираност за здравословен начин на живот, вкл. хранене, спорт и отдих.

Основната идея на проекта бе да се идентифицират 10 отдалечени от областните центрове населени места в България, където да се извършват медицински прегледи за ранно откриване на бъбречни заболявания. За тези от хората с eGFR под 60 бе осъществена консултация с нефролог за предоставяне на по-конкретна информация за това и съветване за последващи прегледи. За да се разпространява навременна информация за проекта и планираните дейности, информацията бе бъде разпространявана чрез различни комуникационни канали. Бяха проведени спортни демонстрации по бадминтон във всяко едно от населените места, където бяха правят изследвания,  като възможност за демонстриране на здравословен живот и привличане на повече хора на откритите срещи.

ОПИСАНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

По проекта бяха закупени 4 бр. уреда за бързо полево измерване на бъбречната функция чрез кръвен тест. Това оборудване открива ранни бъбречни проблеми чрез изследване на кръвни проби – така наречената eGFR (скорост на глумеролна филтрация). Резултатът от теста се появява веднага и това позволява на лекаря да разговаря с човека в същия момент и да го насочи за последващи изследвания и лечение. Оборудването представлява ръчен анализатор и миниатюрен биосензор за еднократна употреба за изследване на креатинин в кръвта. Позволява проста, бърза и точна оценка на бъбречната функция чрез вземане на капилярна кръвна проба от пръста на място. Основните характеристики на апаратурата са: корелира с лабораторни ензимни креатининови методи; осигурява изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR); е проста тестова процедура (за еднократна употреба, предварително калибрирани еднократни); безболезнено вземане на капилярна кръв от пръст; резултат след 3 минути. Методът за тестване на това оборудване се основава на креатинин с eGFR. Концентрацията на креатинин в кръвта има ограничения, когато се използва самостоятелно за оценка на бъбречната функция. Въпреки че креатининът е най-добрият единичен кръвен тест за бъбречната функция, той се влияе от възрастта, пола, расата и състава на тялото. Например, възрастен човек може да загуби половината от бъбречната си функция, преди креатининът да се повиши над горната граница на нормата. Креатининът с eGFR е по-точна и чувствителна оценка на бъбречната функция от креатинина самостоятелно. eGFR взема предвид концентрацията на креатинин и други променливи, включително: възраст, пол, раса и размер на тялото.

Изследванията бяха проведени в районите на Източни Родопи, Сакар, Северозападна и Западна България. В област Хасково: Град Ивайловград, общински център (там няма болница), с. Стамболово, общински център (там няма болница), град Маджарово, общински център (няма болница), град Тополовград, общински център няма болница, Симеоновград, общински център (има само един общопрактикуващ лекар, няма болница), община Трън, обл. Перник; община Борино, обл. Смолян; община Вълчедръм, област Монтана (няма нефролог); община Вършец, област Монтана; Община Оряхово, обл. Враца;

РЕЗУЛТАТИ

Общ брой прегледани пациенти на възраст 18 – 81 години: 463, от тях жени 309, мъже 154.

Общ брой на хората с Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) – 281.

Първи (G1) – Трети (G3) стадий на ХБЗ – 257 пациенти. ХБЗ Четвърти (G4) стадий – 24 пациенти. Пациенти, които не знаят, че имат ХБЗ – 194.

Най-засегнати възрастови групи: 40-60 г. – G2-G3; над 60 г. – G4

ИЗВОДИ:

• 60% от прегледаните общо хора имат някаква степен на ХБЗ
• 55 % от всички прегледани с ХБЗ са в ранните лечими етапи G2-G3
• 75.48% от хората в първите 3 стадия не знаят, че имат ХБЗ
• 8.54% от хората с ХБЗ са в последните G4 – G5

ПРЕПОРЪКИ:

• Промяна на нормативната база
• Ранна диагностика
• Увеличаване на пакета безплатни изследвания
• Увеличаване броя на нефролозите
• Повишаване информираността за ХБЗ

ВИЖ ТУК ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОЕКТА, РЕЗУЛТАТИТЕ И ПРЕПОРЪКИТЕ