Доцент Борис Богов е началник на Клиниката по нефрология в Александровската болница – най-голямата специализирана клиника в страната, с 40 легла. Работещите там първи въвеждат пункционната бъбречна биопсия и абдоминалната (коремна) ехография. На 19 ноември клиниката отпразнува 30 години от създаването си.
– Доц. Богов, какви са най-често болните, които идват в клиниката ви?
– Всякакви бъбречно-болни идват при нас – хора с хронични глумелунефрити, които често водят до хронична бъбречна недостатъчност; пациенти, които вече имат такава недостатъчност и са пред хемодиализа; страдащи от остри инфекции на пикочните пътища. Хроничните пиелонефрити са най-чести. Има бъбречни болести, които се обострят в различни сезони, като системното заболяване от типа на лупус и нефропатията. Това обикновено се случва в по-студените месеци, защото се провокират от простуда. В сравнение със статистиката отпреди 20 години, се е увеличил и броят на пациентите с камъни в бъбреците – около 400 000 души. Това е продиктувано както от социалния статус, така и заради по-големите възможности за диагностика. Сега разполагаме с ехографски апарати последно поколение, които диагностицират даже елементи, които са големи по 2-3 милиметра.
– Колко са страдащите от различни бъбречни заболявания?
– Няма точна статистика, но е сигурно, че около 3000 души са на хемодиализа постоянно. Повече от 50-60% от българите имат някакъв бъбречен проблем, било хронична инфекция, възпалителен бъбречен процес, артериална хипертония с въздействие върху бъбрека или той е увреден заради диабет. При захарната болест след 4-5 години вече се виждат физиологични изменения на бъбрека. Жените боледуват по-често от мъжете, което се определя от анатомичната им особеност. – Колко от тези болни лекуват бъбреците си? – Не всички, но бройката на лекуващите се расте. Това е заради по-реалната доболнична помощ. За съжаление обаче има недоглеждане в минималния набор от изследвания, които следва да се правят при подозиране на бъбречно заболяване. В този пакет влизат неща, които не ни вършат работа – като липиден статус например. На нефролозите им трябва понякога само изследване на обикновена урина, което носи много информация, ако се чете от компетентен лекар. Забелязваме, че икономическата криза се отрази на пациентите В нашата клиника се лекуват хора от цялата страна и ние отчитаме, че броят им значително е намалял със стартирането на кризата. Хората нямат пари, за да дойдат до София. Престоят им в болницата също не е напълно безплатен – има 3 лева такса на ден. Така, ако престоят е 10 дни, трябва да плати 30 лв., плюс 100 лв. за път, изписваме и лекарства… И пенсията е свършила. Тези пациенти предпочитат да се обадят по телефона и да ги лекуваме от дистанция, или не се лекуват изобщо. Правят си сметка и за други медикаменти, които трябва да си купуват. Пестят от тях като пият половин доза или прескачат прием, от което няма никакъв смисъл. – Как бедността влияе на бъбреците? – Лошото хранене и безпаричието са свързани със състоянието на бъбреците. Недохранването само по себе си води до намаляване имунната защита на организма, което провокира различни инфекции, включително и бъбречни. Еднообразната храна, обикновено хляб, некачествените продукти, които са пълни с консерванти и оцветители и др., пилешкото, което е натъпкано с хормони и вредни вещества… На нашите хронично болни им препоръчваме да ограничават храните, съдържащи голямо количество белтъчини и казваме, че може да хапват пилешко. Един пациент обаче беше изял толкова много пилета, че се влоши повече отпреди. Има и драстично увеличение на пациентите с наднормено тегло – и то не е защото ядат повече, а заради некачествената храна. Стресът, напрежението, безсънието и високото кръвно имат отрицателен ефект върху бъбрека. Демокрацията е това – съревнование и ангажираност, много хора работят на две места, по 12 часа на ден.
– “Подмладяват” ли се бъбречните заболявания?
– Различно е – по-често виждаме пациенти с хронични пиелонефрити и цистити в по-млада възраст. Освен че са млади, и лечението им протича по-трудно. Те си правят самолечение по интернет, включително и антибиотици си “предписват”, не само билкови продукти. Хората например си мислят, че циститът не касае бъбреците, но това често не е така. Наистина не всеки цистит води до ангажиране на бъбрека – трябва да има т.нар. бъбречен рефлукс. Това е анатомична особеност, при която има връщане на урината назад към бъбрека, към уретрата или от легенчето на бъбрека назад към чашките. В зависимост от това при цистит може да се говори за натоварване на бъбрека. Сега рефлуксът се вижда с контрастно ехографско изследване, при което се инжектира специално вещество. Това изследване не се покрива от НЗОК, но ние имаме осигурени от дарение нужните консумативи, защото те струват около 150 лв. Досега сме направили около 20 такива изследвания, имаме възможност за още толкова.
– Увеличават ли се болните с рак на бъбреците?
– Имаме доста пациенти, които са диагностицирани с рак на пикочния мехур или на бъбрека. След това ги пращаме в урологията за операция. Не бих казал, че се увеличават. Повечето хора, които имат бъбречни проблеми, свързват урината с уролог, а това няма нищо общо. Разликата между уролога и нефролога е в това, че първият е хирург – реже, а ние лекуваме. Иначе системата, която обследваме, е една и съща.
– Къде бихте “класирали” бъбреците по важност за организма?
– Те са едни от най-важните органи в човешкото тяло. Понеже са най-натоварени, са два. За едно денонощие през бъбреците се филтрират 240 литра кръв, за да се отдели 1,5 литра урина. Бъбрекът е филтърът на човешкия организъм, в основата е на поддържане стабилността на кръвното налягане, на метаболитните процеси, на нивото на хемоглобина, отговорен е и за метаболизма на калция и на всички микроелементи. Без един бъбрек може, но без два – не.
– Кои лекарства увреждат бъбреците?
– Всички! Даже медикаментите, които са за най-широка употреба – аналгин, аспирин, парацетамол, нестероидни противовъзпалителни средства (диклак, волтарен) – могат да доведат до сериозни бъбречни увреждания, които се изразяват в нефрити, а оттам и до хронична бъбречна недостатъчност. Това е особено валидно при по-дълготрайна употреба на такива лекарства Доказано е, че ако един човек взима по 3-4 таблетки дневно аналгин в продължение на 1 година, това води до бъбречна недостатъчност. Същото важи и за употребата на антибиотици, както и на различни стероиди, които млади мъже пият, за да правят мускули във фитнеса. При тях сме наблюдавали бъбречна недостатъчност и ние вече нищо не можем да направим, за да възстановим функцията на органа. Други видове лекарства, които хората приемат, също трябва да се консултират с нефролог, за да може той да прецени каква да бъде дозата. Дори при провеждане на коронарография трябва да се следи за състоянието на бъбреците, преди да се извърши изследването. Това обаче не се прави от колегите и при нас идват пациенти, получили т.нар. контрастна нефропатия. Не е въпросът само в дозировката на веществото – а при някои бъбречно болни подобни изследвания дори са противопоказни!
Едно интервю на Маргарита БЛАГОЕВА
Източник: Blitz.bg
